Гаврил Геново е едно от селата в северозападната част на страната, разположени на територията на област Монтана. Общината, към която административно и юридически принадлежи това населено място, носи името Георги Дамяново. Най-точно може да се каже за разположението на селото, че се намира на десния приток на една от известните ни реки – Огоста. При Дългодеска Одеста двата водни басейна се вливат взаимно, а точно там се намира населеното място. Именно това вливане прави така, че селото да е разделено на два различни квартала. Техните имена са съответно Соточино и Илица. Много села също имат две махали, считани за квартали, какъвто е случаят със село Дреновец и махалата му Чорлево. Но от 1958-ма година официално двете селища се обединяват в едно цяло, а като разделителен пункт служи една мостова постройка. Мостът е наречен на Гаврил Генов, един от организаторите и активните борци в Септемврийското въстание. Отличава се като командир на една от ротите.
Историята на селото започва сравнително късно поне според османските документи. При това в дописките не се говори за Гаврил Геново, а за махалата Соточино. Това става през 1607-ма година, но там пише Сатучна. Сръбица и Сръбляница пък са двете различни наименования, дадени на другата махала Илица. За тях за пръв път се заговаря през 1576-та година. Саточин, Сатучино и още няколко разнородни версии срещаме на името на това населено място, но несъмнено се говори за едно и също нещо. Манчовата буна избухва през 1836-та година и тогава някои от местните жители се включват активно в борбата срещу османските поробители. Но хората проявяват своите патриотични наклонности и жертвоготовност и доста по-рано, по време на избухването на първото българско въстание. То се реализира в град Чипрово през 1688-ма. В годината на смъртта на Апостола на свободата Васил Левски се посочва, че на територията на селото има 40 на брой домакинства. Общо 175 жители живеят на неговата територия, а Сръбляница отговаря със следните показатели: там домакинствата са 22,а живеят 140 човека. В решителните битки за освобождение на страната през 1877-78-ма година в селото навлиза отряд на башибозуците, но ето какво се случва по-нататък.
Жителите на днешното Гаврил Геново съобщават на руските отряди не само за настъплението на турците, но и за принудителното изпращане на местното население в Берковица. Целта на османците е да използва мирното население като жив щит, който да поеме евентуална артилерийска атака. Освен това турците карат българите принудително да копаят окопи и прикрития. По-нататък не се съобщава какво се случва в битките за свободата на страната ни, но през 1923-та година избухва Септемврийското въстание. Точно в него изпъква фигурата на човека, на когото е кръстено северозападното село. Лопушанската дружина е поверена на Генов, който като ръководител се справя блестящо. Местните жители не пропускат да се включат и в тази борба, която този път не е срещу османските поробители. От историята е известно, че точно за това въстание своята поема Септември пише един от най-бележитите български поети Гео Милев, баща на Леда Милева и със силни анархистични възгледи и убеждения.
